Сър Теренс Дейвид Джон Пратчет е английски хуморист, сатирик и автор на фентъзи романи. Творчеството му е преведено на 37 езика, а продадените негови книги са над 85 милиона.

Роден е на 28 април 1948 г. в Бийкънсфийлд, Англия. Справя се блестящо в началното училище и през 1959 г. печели място в Техническата гимназия High Wycombe, където става изключително полулярен в организирането на дебати. Първите си истории пише за училищното списание – там публикува кратката история „Бизнес съперници“ през 1962 г. Това е приказката за човек на име Крусибъл, който се натъква на дявола в апартамента си сред облак от серен силен дим. Следва „Бизнесът на Хадес“, публикуван в училищното списание, когато Прачет е на 13 г. Две години по-късно произведението излиза и в печатна форма.

Още в гимназията Тери Пратчет показва своята нестандартност, описвайки се като „студент, който не е описан“.

От малък е запален по астрономията, колекционира космически карти, постоянно наблюдава звезидте с телескоп. Детска негова мечта е да стане астроном. Тъй като му липсват математически умения, за да изпълни мечтата си, Тери започва да чете научна фантастика. Получава първата си работа като стажант-журналист в местния вестник. Пратчет е непоправим читател – харесва творбите на Х. Г. Уелс, Артър Конан Дойл, както и „всяка книга, която наистина трябва да прочетете“. Четенето на книги Тери приравнява към „получаване на образование“.
За да продължи самоусъвършенстването си, Пратчет започва самостоятелни курсове по изкуство, английски език и история. Харесва си журналистиката за професия и напуска училище през 1965 г., 17-годишен. Намира си работа като стажант в Bucks Free press при редкактора Артyр Чърч. На тази позиция той пише над осемдесет истории за рубриката „Детски кръг“ под името Чичо Джим. Две от тези епизодични истории съдържат герои, открити в романа му „Килимените хора“ (1971). Докато стажува, успява да завърши обучението си по английски език с най-високото отличие и влиза в Националния съвет за курс за обучение на журналисти, където получава най-високите оценки в своята група.
Личния си литературен пробив прави през 1968 г., по време на интервю със съдиректора на издателската компания „Колин Смит“. По време на срещата Пратчет споменава, че е написал ръкопис на име „The Carpet People“ (Килимените хора). Издателството го харесва и публикува през 1971 г. Книгата получава добри отзиви, а литературната кариера на Пратчет изкачва неподозирани върхове. Следват издания на научнофантастичните романи „Тъмната страна на слънцето“ (10 май 1976 г.) и „Страта“ (15 юни 1981 г.) , с който се заражда концептуалната идеята за „Света на Диска“ – поредицата, която ще промени из основи фантастичната литература.

Пратчетманията в световен мащаб е поставена през 1983 г. с публикуването на „Цветът на Магията“ – първата част от поредицата „Светът на диска“. Към днешна дата тя представлява една от най-разработените фентъзи творби в литературата и се състои от 40 книги с над 70 милиона продадени бройки, няколко албума с илюстрации, серията образователни четива „Науката на Диска“ и още множество допълнителни публикации. По някои от творбите са направени филмови адаптации – три игрални продукции на SKY1 (Скай 1), две анимации и множество театрални постановки.

Тери Пратчет е носител на множество награди и отличия, сред които British Book Awards’ „Фентъзи и Сай-фай Автор на Годината” 1994, Британската Награда за Научна Фантастика 1989, награда „Локус” за най-добър фентъзи роман на 2008 г., награда „Прометей” за най-добър либертариански роман 2003 и други. Може да се похвали и с 9 почетни доктората от университети из цяла Великобритания, дадени му за обществен принос.

В личен план Тери среща Лин Първус, с която сключва брак през 1968 г. През 1976 г. се ражда дъщеря им Риана Пратчет, която също става писателка. Тери продължава творчеството си и описва дейността си като омагьосан кръг от „писане, ходене, компютри, живот“. Забележително е как на първо място е писането. Заявява гореща поддръжка на хуманистите от известната като Британската хуманистична асоциация и става и почетен сътрудник на Националното светско общество. Развива множество благотворителни дейности – покровителства библиотеката „Приятели на високия Уикомб“, изнася беседи, на които събира помощи за деца, помага на учениците в бившето си училище.
Тери Пратчет е известен със склонността си да носи големи черни шапки федора, както се вижда от вътрешните задни корици на повечето от неговите книги. Оприличава стила си като „повече градския каубой, отколкото градския джентълмен“.

На 31 декември 2008 г. е включен в редиците на Ордена на Британската империя в качеството си на офицер, а година по-късно става рицар-бакалавър. Титлата си кометира: „Не можете да помолите писателя на фантазията да не иска рицарство. Знаеш ли, за две пина щях да си взема кон и меч.“ И тък като има кон, си изковава меч към него. За него по време на интервю за Times Higher Education заявява: „В края на миналата година направих собствен меч. Изкопах желязната руда от поле от 10 мили. С приятели взехме 80 кг руда, използвахме глина от градината и слама, направихме пещта и го изковахме“. Но зарадван от признанието, не пропуска да се пошегува: „Имам съмнения, че заслугите ми към литературата се състоят в това, че избягвам опитите да пиша такава.“

През 2007 г. е диагностициран с рядка форма на Алцхаймер, позната като Синдром на Бенсън, която самият той описва в радиоинтервю като „досада“ и обявява, че приема болестта си сравнително философски и даже с намек за оптимизъм. Въпреки състоянието си той продължава да работи активно върху творчеството си, като от получаването на диагнозата досега е завършил и издал девет книги и е участвал в създаването на три филма за Света на Диска, като в интервю за A.V. Club от края на 2012 г. казва, че планира да продължава в същия дух. Два месеца по-рано споделя пред Елизабет Грайс от The Telegraph: “Очаквах досега да съм в много по-тежко състояние“. Формата на болестта, от която страда Пратчет, атакува задната част на мозъка, която отговаря за възприемането на визуални стимули. В резултат на това писателят понякога не вижда обекти, разположени точно пред него. Загубил е способността си да пише на ръка, затова диктува на асистента си или използва специален, разпознаващ реч софтуер, когато работи. Когнитивните му умения обаче са незасегнати. Самият Тери казва, че понякога му е трудно да разбере дали дадено явление е следствие от състоянието или просто от възрастта му.

През 2009 г. обявява, че не възнамерява да умре от Алцхаймер: „Ще отнеса болестта със себе си“, казва той. Предполага се, че след диагностицирането си Пратчет е започнал да подготвя Света на Диска за дъщеря си, която също е писател. Някои от най-важните му герои търсят и намират своите наследници. Промяна има и в стила и темите, които избира – от силно саркастични те преминават на сериозни и дори мрачни. Пратчет се завръща към теми, за които е писал като по-млад, но ги разработва по-зряло и целенасочено.
На въпроса „Как бихте предпочели да ви запомнят – като велик писател или като неуморен защитник на правото на хората да умрат?“ отговаря с „Бих предпочел ‘Велик писател’, макар и да не се смятам за такъв… Някога бях журналист. Все още мисля за себе си като журналист и това е. Те говорят истината. Аз дори написах книга, наречена ‘Истината’.”

Екипът на читалището ни откри 50 негови запомнящи се цитати: Споделяме ги с вас:

1. Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.

2. Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.

3. Бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества… във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати.

4. Никога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу.

5. Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите.

6. Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

7. Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки.

8. Светлината си мисли, че пътува по-бързо от всичко, но греши. Независимо колко бързо пътува, тя открива, че мракът винаги е пристигнал първи и я чака.

9. Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече“ с криви зарчета.

10. Бих предпочел да съм надигащо се шимпанзе, вместо падащ ангел.

11. В древните времена котките са били почитани като богове. Те си спомнят това.

12. Времето е наркотик. Твърде много от него те убива.

13. Твърди се, че животът на човек преминава на лента пред очите му преди да умре. Това е вярно. Нарича се Живот.

14. Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

15. Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления.

16. Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

17. Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.

18. Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.

19. Коефициентът на интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициeнта на интелигентност на най-тъпия от гъмжилото, разделен на броя на участниците.

20. Има моменти в живота, които хората трябва да знаят да не изпускат. Балоните са проектирани, за да учат малките деца на това.

21. Добрината е в това, което правиш. Не в онзи, на който се молиш.

22. Толкова много вселена и толкова малко време.

23. Фентъзито е като велоаргометър за мисълта. Не може да те отведе никъде, но тренира мускула, с който може да стигнеш навсякъде.

24. Ако не превърнеш живота си в история, просто ставаш част от нечия друга история.

25. Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

26. Същината на живота е като да гледаш филм. Само че винаги го пускаш 10 минути след началото и никой не ти разказва сюжета и трябва да го изградиш сам от уликите, с които разполагаш.

27. Свободни сме само в мечтите си. През останалото време се нуждаем от заплата.

28. Прогрес просто означава, че лошите неща се случват по-бързо.

29. Странни същества са хората. Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си герой или правителство.

30. Веселената беше достатъчно скапана и без хората да я ръчкат.

31. Никога не давай на маймуната ключа за банановата плантация.

32. Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.

33. Дай на човек огън и той ще се стопли за ден. Запали в него огън и ще гори до края на живота си.

34. Някои човешки същества ще направят всичко, за да видят дали нещо може да стане. Ако сложим голям ключ някъде в някоя пещера и изпишем на него „Ключ-за-край-на-света. МОЛЯ НЕ ПИПАЙТЕ“ боята дори няма да има време да изсъхне“.

35. Ако котките изглеждаха като жаби, щяхме да осъзнаем какви жестоки малки копелета са. Стил. Това е, което се помни.

36. Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.

37. Хората, които нямат нужда от други хора, всъщност имат нужда от хора, за да се убеждават непрекъснато, че нямат никаква нужда от тях.

38. Хората правят живота толкова интересен. Знаете ли, че във вселена, изпълнена с толкова чудеса, те са успели да изобретят скуката.

39. Мъдростта идва от опита, а опитът често е резултат от липсата на мъдрост.

40. Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета.

41. Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни.

42.  Двуцветко беше турист – първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше идиот.

43.  Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.

44. Една от особеностите на думите е, че значенията им се изплъзват като змии.

45. Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.

46. Никой не обича да му казват, че днес е щастливият му ден. Такива думи не вещаят нищо добро. Когато някой ти каже, че днес е щастливият ти ден, значи нещо много неприятно е на път да ти се случи.

47. Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.

48. Сержант Колън имаше широка обща култура. Той беше минал през школата на Баща Ми Винаги Казваше, завършил беше колежа Всички Знаят, а в момента правеше аспирантура в университета Един Човек В Кръчмата Го Разправя.

49. Всичко е лъжи. Просто някои са по-хубави от другите, това е всичко. Хората виждат онова,което си мислят, че виждат. Дори аз съм една лъжа. Но успявам да я пробутам.

50. Глухотата не пречи на композиторите да чуват музиката. Тя само им помага да не чуват останалите разсейващи ги звуци.