На 01.03.2017 г. в ОКИ – Дом на културата „Красно село“ се проведе Ден на самодееца и баба Марта.  Участие взеха АТФ „Еподе, които направиха възстановка за Баба Марта, и се състоя  концерт на самодейни колективи  от НЧ „Райко Алексиев” и НЧ „Хр.Смирненски”

Тема на конкурса:„Какво е за мен България?“

Под патронажа на

г-н Христо Апостолов – кмет на район Красно село

ОКИ Дом на култура „Красно село“,

НЧ „Христо Смирненски-1945“

НЧ „Райко Алексиев-1947“,

по случай Националния празник на страната- Трети март.

Отличени творби:

 Първа награда: 

Мария Вълева от 25 ОУ „Д-р Петър Берон“, със стихотворението „Най“. 

НАЙ…!

На картата на земното кълбо 

аз зная има и страна такава

по площ – като пшеничено зърно

но с дивна хубост те пленява. 

Най-дъхави са нейните простори, 

най-тучни – нейните поля,

най-плодородни – равнините

и като кът от Рая – долините. 

Най-хубавите птици в нея пеят,

най-свежите цветя растат, 

най-бистрите поточета синеят,

най-ярките звезди блестят. 

ЗА нея чудни песни са изпети

и още много ще се сътворят!

И аз не бих я заменила 

за най-голямото богатство на свта , 

през вековете името й да пребъде – 

България – за вечни времена!

Втора награда:

Наталия Пеева от 132 СОУ „Ваня Войнова“  със стихотворението „Родина“

Родина

Ах, ти моя мила родино,

такава хубост не се е родила,

толкова красива, цветна и мила,

че с кътче от рая бих те сравнила.

Обичам аз твоите златни нивя,

обичам аз твоите зелени поля,

обичам аз твоите сини планини,

обичам морето с игриви вълни.

Но най – обожавам твоите рози

жълти, червени, бели и розови

и способна съм пред всички аз да изричам

ах, ти моя Българийо, винаги ще те обичам.

Трета награда

Косара Сиришнишка – ученичка от 25 ОУ „Д-р Петър Берон“ за стихотворението

„На трети март“

На трети март със грейналилица,

с букет и знаменце в ръка

отдаваме ний свойта почит

на достойните ни български чеда.

И оживява миналото славно на нашите деди,

картини величави историята реди.

Козлодуйската земя Войводата целува,

та левът български навеки да просъществува.

На Караджата и Хаджи Димитър храбрите щнаци

развяват гордо знамето на Райна

и смело се сражават,

за свободата родна, живота си без жал отдават.

НА Шипка смелите орловци башибозука побеждават,

честта и българската вяра достойно защитават!

Поклон! Дълбок поклон на загиналите в битките неравни!

Не ще забравим победите им славни!

Ще браним свободата мила

и земята, де ни е родила

Есе „Какво е за мен България?“, автор Мария Вълкова

Какво е за мен България? Това е страната, където съм се родила и раста. Мястото, където са моето семейство и приятели. България е страна дала на света много велики хора. Поради тази причина всички мои сънародници трябва да се гордеят, че са българи. Има още много причини да се гордея, че съм българче – защото имаме славна история, неповторима природа, богата култура, големи постижения в науката, в изкуството и в спорта. За мен България е страна, изстрадала много през годините, но с дълго и славно минало. В нашата хиляда триста тридесет и шестгодишна история можем да се гордеем с първите писани закони в света на хан Крум, първата азбука, писана на говорим език, създадена от братята Кирил и Методий, която и до днес ползват всички славянски народи. Доказателство за величието на българките ханове и царе са останките от големи дворци и могъщи крепости. Трябва да се гордеем с нашите древни предци траките и с техните съдове с изящни детайли. България има повод за гордост с нейния богат език, в който една дума има много синоними, а не както в някои чужди езици, една дума да има няколко значения. Можем да се гордеем и с това, че дори по време на турското робство българите са успели да съхранят своите ценности като език, вяра, традиции, обичаи и култура. Трябва да оказваме почит и на всички български революционери и будители като Апостола на свободата Васил Левски, Георги Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Паисий Хилендарски, доктор Петър Берон и още много други. Имаме богат фолклор с митове, легенди, песни, обреди и танци. Важно е да знаем, че българско бойно знаме не е пленявано. Първата жена, участничка в боен полет, е българка. Можем да се гордеем и с това, че българите първи са използвали самолет за военни цели при бомбандировките при Одрин.България не позволи по време на Втората Световна война да бъдат депортирани и избити българските евреи. Гордея се с природата на България! Нашата природа е уникална, защото на малка площ имаме много планини, в една от които е и най-високият връх на Балканите – Мусала. Имаме море, реки, долини и равнини. Нашата държава е трета в света по наличие на билки на площта й. Имаме и голямо разнообразие от животни и растения, някои от които са застрашени от изчезване и се срещат само на територията на нашата  траната. България означава много не само за мен, но и за много хора по света. Неслучайно българин е създал нивалина – лекарството, което и до днес помага на болните в борбата с детския паралич.България е прочута по цял свят със своите поети, писатели, композитори, артисти,певци и художници. Например Иван Вазов, Христо Ботев, Никола Вапцаров, Борис Христов, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Панчо Владигеров, Владимир Димитров – Майстора и други. Трябва да се гордеем с българското розово масло, което е в основата на много известни парфюми и козметики. Българското кисело мляко е известно и се продава дори в Япония. Гордея се, че наши спортисти поставят световни рекорди, някои от които не са подобрявани с години! Публиката от цял свят се възхищава на българските народни танци и на Мистерията на българските гласове. Възхищавам се на българските ученици, които печелят състезания и олимпиади на световно ниво. Трябва да изпитваме гордост от това, че българи са създали хапчетата, с които космонавтите си набавят хранителни вещества. Българи са изобретили компютъра, телефонния секретар, ксероксът и въздушните възглавници на колите. На малко хора е известно, че един от създателите на най-популярната програма за преработка на снимки Фотошоп, също е българин. Още дълго мога да изброявам ….. Много млади сънародници заминават за чужбина, където ги е срам да кажат, че са българи. Това не трябва да се случва, защото точно ние, българите, имаме много  ричини, поради които да се гордеем, и място където да се върнем. Аз се радвам, че съм българче, а моята родина България ми дава само поводи за гордост!

Мария Вълкова VIІ ,,а” клас -13г.

25 ОУ „Д-р Петър Берон“ гр. София 

На 09.02.2017 г. в Красно село” се проведе празник на виното и любовта, организиран от  ОКИ”Кр.село”  НЧ”Хр.Смирненски-1945”  НЧ”Райко Алексиев-1947” Художествен директор на празника беше акад.Валентин Бобевски. Зрителите се насладиха на много музикални изпълнения и стихове, посветени на вечната тема „Вино и любов”,  вкусиха аромата на домашните вина и получиха награди!

В празника взеха участие:

ВИГ”Хавайски звуци”

СХ”Сияние” при НЧ”Р.Алексиев-1947” с диригент Б.Овчарова, клавирен съпровод Н.Цанкова

Клубът за поезия и музика „Света София, Вяра, Надежда и Любов” към читалище „Р.Алексиев” с ръководител Михаил Михайлов

Изпълнителите от ВГ”Настроение” от НЧ”Св.Св.Кирил и Методий”,с худ.р-тел Борис Пелих.

За зрителиете имаше специална изненада. На сцената бяха поканени шестима мъже и шести жени , които танцуваха на фона на танго в изпълнение на ВГ”Настроение”. Участниците се представиха блестящо и получиха награди.

На 7ми януари в „НЧ Христо Смирненски – 1945“ се проведе работна среща, на което Миглена Йончева представи по различен начин един от най-българските обичаи – правенето и размяната на мартеници. Ето какво сподели тя:

Казват, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Няма нищо толкова добре забравено от една стара българска легенда. Готови ли сте за една напълно различна приказка за мартеницата?
Много, много отдавна, още преди юдеите да заговорят за идването на Спасител на света, мартеницата е била символ на здраве, сила, дълголетие, ново начало, но и на мъжественост и смелост. Звучи странно, че мъжествеността и смелостта в значението на сплетените бели и червени конци по българските земи изчезва съвсем неотдавна – в началото на XX век. Питали ли сте се защо класическата и най-популярна мартеничка и до ден днешен изобразява вплели съдбите си червен мъж и бяла жена. Тракийската легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога са се наричали Марто и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима – богинята Белона.

Легендата 

Някога, преди повече от 2 хилядолетия, на върховете на древния и величав стар Балкан, гръбнака на родината ни, на върховете на Хемус планина властвал могъщият повелител на промяната – бог Март. Той бил повелител на пролетните промени, на разтърсването на земята от пролетни сокове, за да се раздвижи кръвта на младите семена и да избухне новият живот на земята, за да се раззелени и да започне истинската Нова година.
Това е същият бог, към чието име латините в своите текстове добавят едно „с“ в името, за да го превърнат в Марс, обитаващ планината Хемус. Не случайно и древната римска нова година започвала именно на първи март – деня на бог Марс, на новото начало, на пролетта, на „завирането на кръвта“ на земята, бог на кръвта и на войнската страст. Точно за това и името на “Червения бог“ кичи планетата Марс и първия пролетен месец в езиците на толкова много народи.
Пролетта е и времето, когато се отваря нова страница за семейството, очакващо новата реколта, която да нахрани челядта, но и време за ново начало на военните действия, замразени през студения зимен сезон. Точно тогава мъжете отивали на война и оставяли своите жени сами с децата си вкъщи.
Легендата говори, че когато мъжете тръгвали на война, на 1 март жените сплитали червени и бели конци, украсени с мъниста, и ги завързвали за китките и глезените на мъжете си. Така те показвали своята почит към боговете на промяната и войната, измолвали от закрилниците на тракийските воини – бог Март и богинята Белона, да им дадат смелост и мъжество, за да пожънат победа, както и сила и здраве, за да се приберат отново вкъщи. Но коя е бялата Богиня и как вплита съдбата си със страховития и могъщ Бог на войната?

Марто и Белона

Неслучайно и древната римска Нова година започвала именно на 1 март – ден на бог Марс (всъщност на тракийския бог Март). Легендата разказва, че когато траките тръгвали на война на 1 март (през зимата войните спирали заради студовете), жените им сплитали червени и бели конци, украсени с мъниста, и ги завързвали за ръцете и глезените на мъжете си, за да умилостивят бог Март и богиня Белона, та те да ги закрилят, да им дадат смелост и мъжество да извоюват победа.
А коя е богинята Белона и защо я свързват с най-могъщия бог Март?
Когато Март я видял за първи път, тя мигновено завладяла сърцето му. Любовта на бог Март била силна и властна, била любов на равен с равна. На сватбата им богините поднесли на новата стопанка на Хемус венец, изплетен от розови рози, но Белона го захвърлила в полите на Стара планина, където си стои и днес, защото там се раждат най-дъхавите и омайни рози, а местността наричаме Розовата долина. Белона последвала мъжа си и не му отстъпвала по войнство, затова ги наричали Бог и Богиня на войната. Любовта на Март и Белона и до днес е жива в самите Пижо и Пенда.

И още една тракийска легенда за вечната двойка мартенички. Според нея името Пенда идва от потъмняването на „Б“ в „П“ на името на богинята Бендида, Бенда – в Пенда. Пижо на древен тракийски диалект означава некръстено момче.
Според тракийците Бендида първоначално била Богиня на Земята, тя ражда небето, което е Богът и това е нейният син. Вероятно след приемане на християнството думата за некръстено момче да е била възприета за името на бога, сина на Пенда/Бенда – Пижо.

Историята за това къде точно е била богинята Белона, преди съдбата да я доведе до могъщата Хемус планина, хорската мълва не е донесла през вековете. Но едно е сигурно – любовта не е само човешка сладост. Тя е слабост, когато двамата са разделени, но таи могъща сила, когато „той“ и „тя“ вплетат себе си един в друг по пътя на живота и отвъд него.
Белона е името на онази жена, която смилила сърцето на най-дръзкия и безстрашен войн сред боговете на древните траки – бог Март. Свикнали сме да чуваме древногръцки истории за богове, които имат слабост и изпитват разкъсваща душата им любов към смъртни жени. Не такава била любовта на Март към Белона.

Любовта му била властна, завладяла сърцето му бързо и мигновено като удар на меч още в мига, когато зърнал Белона в полите на своята Хемус планина. Тази любов останала там завинаги и душите им се вплели така, сякаш никога не са били разделени. Това била любов на равен с равна.
Каква мислите била по нрав невестата на Март? Блага, нежна и копринена? Може би…, но ако добавите към това и „беззащитна“, не чакайте милост от нежната й ръка.

На сватбата на Март и Белона богините поднесли на новата стопанка на Балкана корона, изплетена от розови рози, за да окичи косите си. Но Белона била на друго мнение. Надскочила по войнолюбство своя мъж, тя накичила себе си с титлата „Богиня на войната“ вместо с венеца от розови рози. Короната от розови рози Белона захвърлила в деня на сватбата си в полите на Стара планина и тази корона от рози още стои под Балкана. Там и до днес цъфтят най-омайните, божествени и дъхави рози, благословени с любовта на Март и Белона, а хората наричат местността „Розова долина“.
Тази любов и до днес е жива в ритуала на мартеничките. Връзката между Март и Белона никога не е прекъсвана, защото мартеницата е синоним на могъщите и непобедими Бог и Богиня на войната, на победата над трудните времена. Те са символ на надеждата. Мартеничката с вплетените червен мъж и бяла жена завинаги ще останат и символ на мъжеството и смелостта, на жертвоготовността и силата, от които всички ние се нуждаем след дългата зима.
Мартеницата е сред онези символи – мъниста от огърлицата на родовата памет на българина, предавани от поколение на поколение, които ни помагат да запазим себе си. Тя заслужава да носи със себе си всички свои значения, втъкани в бялото и червеното на нишките си.
Много легенди знаем за сплетените червени и бели конци, с които се кичим на първи март. За разлика от политическите възгледи преданията винаги успяват да се вплетат едно в друго, да примирят себе си и да се втъкат по неподражаем начин. Нека не забравяме легендата за Марто и Белона, защото може би точно тя ще ни донесе онази липсваща надежда и самочувствие на древна нация, които толкова много ни липсват днес.

Нека на първи март накичим себе си с този български символ и му позволим да бъде повече, отколкото сме мислили досега.
Да са ни честити Марто и Белона – нека сме здрави, силни, смели и сплотени!

Значението 

Няма нищо толкова добре забравено от тази стара българска легенда. Говори се, че тази легенда, или по-скоро една цяла система от вярвания, са били системно и методично изтривани от съзнанието ни, за да не се асоциираме с траките. Казват, че е добре да търсим корените си в Кавказ, в Сибир, в Тибет, къде ли не, за да не виждаме очевидното – че винаги сме били тук, че сме траки – една велика, могъща, древна и многолюдна като море нация.
Но това е било отдавна. Много отдавна. Достатъчно отдавна, за да се превърнат траките в добре забравена червена нишка, която на първи март ние сплитаме с бялата си надежда. Надежда, че един ден големите крале на деня, държавите, които се изживяват за могъщи и дълговечни, ще трябва да се изправят пред българите, наследниците на най-великата и древна култура на света – тракийската.

Индо-ирански обичай копира нашия

Традицията да се завързват червено-бели въженца е много популярна и днес в Централна Азия, сред наследниците на древните индо-иранци, т.е. сред съседите на нашите прадеди, старите българи. В Северна Индия се връзват на ръцете съгласно хиндуисткия обичай Ракши Бандхан.
В деня на пълнолунието на месец шраван (23 юли – 22 август) сестрите връзват на ръцете на своите братя жълто-червени или бяло-червени усукани въженца, наречени „Ракха“, с цел да защитят братята от зли сили. А те даряват сестрите си, като им обещават до края на живота си да ги защитават и покровителстват. Този обичай важи и за жена, поискала защита от някой мъж, дори и да не е от хиндуистката вяра. В буквален превод „Ракши Бандхан“ означава „Обвързване за защита“, като основното значение на обичая е молба на по-слабия към по-силния за защита от всякакви злини.
Паралелите с българския обичай са много – нашите мартеници се завързват за здраве, за предпазване от злите сили, носещи болести. У нас те са обвързани и с календара: закичват се през пролетта, на 1 март.
В зороастрийската книга „Авеста“ първият смъртен човек е наречен Гайа Мартан, което лесно се свързва с баба Марта, но думата „Баба“ трябва да се преведе не с българското „Баба“ – стара жена, а с иранското и месопотамското значение на „Баба“ – Предшественик. Ако запишем българското Баба Марта като Баба Мартан (понякога наричаме мартеничките и мартенки), можем спокойно да допуснем, че празникът ни е свързан с отдаване на почит към първия смъртен човек – „Предшественика Смъртен“.

Легенда за мартеницата

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
Исторически извори относно календара ни, годината на петела Тох-Тих
“В черквата “Света Богородица” в Свищов се съхранява стар надгробен кръст – голям и изящно изработен. Върху него над името на починалия е издълбан малък равнораменен кръст, върху който е кацнал петел, а отдолу е отбелязана годината 1837, която по календара е петел.”
“През 1861г. неизвестен майстор започва да строи къща на голям търговец в Свищов. В левия горен ъгъл на фасадата той изобразява петел, а под него две кучета – с това датира първата и втората година от своята работа, подчертавайки че 1861г. е петел, а 1862 – куче.
“През 1873г. в Банско се освещава друга богатска къща – “Даскаревата къща”. В десния горен край на фасадата й е нарисувана птица, а под нея е написано “1873”. И тук боята е ярко синя, както върху “Рашковата къща”.Годината е петел.”
“Къщата на бай Стоян от Осенов Лаг…..остана ми записката с нейните две дати – 1892г., когата се е построявала старата къща украсена със “змейовината”, и1921г., когато се е родил Стоян – Ташо. Първата е по календата змей, а втората – петел. Дядото е наричал Ташо своя внук Стоян, защото знаел-помнел, че някога на петела се е казвало тах-тох.”

На 7-ми февруари в НЧ „Христо Смирненски 1945“ стартира работилница за мартеници. Участниците в школата по изобразителни изкуство ще участват в благотворителен базар с изработените мартеници.

На 9-ти февруари, в „ОКИ – Дом на културата, Красно село“ ще се проведе празник на любовта и виното. Участие ще вземат ВИГ „Хавайски звуци“ от НЧ „Христо Смирненски – 1945г.“ Концертът е по случай 14-ти февруари  празника на виното – „Трифон Зарезан“ и празника на любовта – „Свети Валентин“

Денят на лозаря – Трифон Зарезан е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.  Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича насаджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.

Свети Валентин е празник, който се празнува на 14 февруари от Римокатолическата и Англиканската църква. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов презСредновековието. На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки. През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце.  Празненствата започват цяла седмица преди денят на влюбените, като всеки ден е почетен различно:

• 7-ми февруари – денят на розата
• 8-ми февруари – денят на предложението
• 9-ти февруари – денят на шоколада
• 10-февруари- денят на мечето
• 11-ти февруари – денят на обещанието 
• 12-ти февруари – денят на прегръдката
• 13-ти февруари – денят на целувката
• 14-ти февруари – денят на влюбените

На 28 Октомври, петък в ОКИ -Дом на култура „Красно село“  се проведe концерт на вокална група „Северняшки ритми“ по повод 1-ви ноември – Денят на народните будители.

Денят на народните будители е празник за делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители, стремеж към образование и книжовност.

Отбелязва се всяка година  на 1 ноември и е официален празник в Република България.

Концертът бе част от инициативата :“160 години читалищно дело в България“ . Участваха-НЧ „Хр. Смирненски -1945“ , НЧ „Райко Алексиев – 1947“,НЧ „Бели брези – 2005“-гр.София – Район „Красно село“, НЧ „Пробуда – 1990“ – гр. Плевен, читалището в с. Крушовица, обл. Плевен,  ОКИ Дом на културата „Искър“, БЧК. 

Публиката се изправи на крака при изпълнението на „Химн на народните будители“ от  хор „Сияние“  към НЧ „Райко Алексиев“ по текст и музика Д. Христов.  Следваха изпълнения на „Хубава си татковино“ по текст на П. Р. Славейков и музика на Ем. Манолов, „Ний, българи сме“ по мотиви на „Рапсодия Вардар“ на Панчо Владигеров, хор из операта „Набуко“ на Джузепе Верди, хор из „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана.

Концертът продължи с изпълнение на „ЖВГ “ Северняшки ритми“ при НЧ “ Пробуда – 1990″ и Клуб на хората с увреждания и пенсионера, ул. “ Гренадирска“ 34 Б – гр. Плевен (худ. ръководител – Надка Томова, корепетитор – Емилия Кръстева) и вокална група към НЧ “ Развитие – 1907″ – с. Крушовица (худ. ръководител – Надка Томова), Вокална група “ Пей сърце“ към Съюзната организация на слепите – гр. Плевен (худ. ръководител и корепетитор – Богомил Мицев.)

Повече за денят на народните будители:

Патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец), става първи ноември по новия календар). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламацията на Деня:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

източник: Уикипедия България

На 15-ти декември 2016 г в Общински културен институт „Красно село“  се проведе коледен концерт с участие на  състави от читалищата на Район „Красно село“

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 г. (когато в България като държавен календар е приет т. нар. „нов стил“ – Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 г. Българската православна църква установява чествуването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Коледният концeрт беше  организиран от

ОКИ”Кр.село”, НЧ”Р.Алексиев” и НЧ”Хр.Смирненски- 1945”.

В концерта  участваха състави от читалищата в район „Кр.село”- „.Р.Алексиев”, „Хр.Смирненски”, „Бачо Киро” и ”Надка Караджова”.

Коледният концерт започна с изпълнения на СХ”Сияние”при НЧ”Райко Алексиев” с диригент Бисерка Овчарова, клавирен съпровод Надежда Цанкова. Те изпълниха ”Христовото рождение”-Хендел, ”О, свята нощ”- Адам, стихотворение на Аспарух Вангелов, ”Вени Йезу”-Керубини, ”Хвалите господа”- Петър Динев, Хор и ария из оперетата „Царицата на чардаша” от Имре Калман, солистка Виолета Тръпчева, ”На хубавия син Дунав” от Й.Щраус,  ”Тиха нощ, свята нощ”-м.Фрац Грубер

Младият изпълнител, който тази година завършва оперно пеене в НМУ „Л.Пипков- Михаил Димитров  изпълни „Non ti scordar di me“ (Не ме забравяй) – музика Ернесто де Куртис,  Funiculì, Funiculà (Фуникули, фунукула) – музика Луиджи Денца,

ВИС „Хавайски звуци” при НЧ”Хр.Смирненски -1945” с худ.р-тел Стефан Стоянов  изпълнха: ”Хавайски нощи”,”Сняг се сипе”, ”Кръчмарица Нина”, ”В село Бреница”.

Клубът „Българска песен” при НЧ”Бачо Киро”  изпълни ”Замъчи се Божа майка”, ”Събрали ми се, събрали”,”Шета мома”, ”Засвирили са, Дойне”,”Прошетах се с кончето.

”Клуб „Българско хоро”-танци с  ръководител Евгения Грънчарова  изпълни: ”Тракийско настроение”, „Коледна благословия”- солово изпълнение на Момчил Чалъков, ”На мегдана”

НЧ”Надка Караджова” се включи с изпълненията ”Детско хорце”- изп.Клуб „Бодифолк-джуниер” ”Черешко, чорна вишничке”- песен, изп.Лилия Стоянова, „Ширто”-изп.Клуб „Бодифолк-джуниер”,”Проклет да е, мила мамо”- песен, изп.Лилия Стоянова, „Ситно селско”-изп.Клуб „Бодифолк-джуниер“

Бяха събрани 134 лв., които ще бъдат дарени на читалището в с. Хитрино.

На 1-ви декември, четвъртък в зала 3 на общински културен институт ‘Красно село“ от 18.оо ч. ще се проведе концерт по случай деня на хората с увреждания.

Генералната асамблея на ООН обявява 3 декември за международен ден на хората с увреждания през далечната 1992 г. Целта е политиците, институциите и обществото да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпът до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда.

Вечерта на 6-ти октомври 2016 г, бе посветена на емоционалните натури, музиката и поезията. В зала 1 на общински културен институт „Красно село“, от 18.00 ч. Михаил Димитров-ученик в НМУ „Любомир Пипков“ (и възпитаник на НЧ „Хр. Смирненски“) и неговите приятели, за пореден път показаха невероятния си талант, усета към красивото и ритъма в изкуството.

Михаил откри концерта с песента   „Ave Maria“ (муз. Джулио Качини). С нея той участва в празника на любителското изкуство , посветен на инициативата „160 г, Общонародно читалищно дело“. (Организиран от читалища „Хр. Смирненски и“ Райко Алексиев „)

След това  концертът  продължи с песен от репертоара на Андреа Бочели – Romanza (Ти си всичко за мен), с която участва в конкурса „Орфеева дарба – 2015 г“. Следващото изпълнение бе на най-харесваната песен с подкрепата на гласовете на зрителите на руската телевизия „Синя вечност“ .

Момичетата от  балет „Терпсихора“, с ръководител Теодора Байчева внесоха настроение в залата с изпълненията на танците  „Устрем“ и „Руско-цигански танц“

Зоя Чумаченко, на 11 г. , изпълни  творбата „Лебед“ – К. Сен Санс. – изпълнение на чело.Зоя е възпитаник на ХМУ „Л. Пипков“. През настоящата 2016 г е отличена с Първа награда на национален музикален конкурс за изпълнение на българска музикална творба в гр. Бургас.

Следващият гост на вечерта бе млада авторка Бояна Николова. През 2015 г. тя издава първата си поетична книга с рецензия от Любомир Левчев. Тя представи „Думи в сребърна кутия“ – двуезична поетична книга в три цикъла.

Михаил Димитров се завърна на сцената с „Песен на Павлин“ и от оперетата „Българи от старо време“ „Меланхолия, нежна нимфа“ (Malincolia, Ninfa езичник) По музика на Винченцо Белини. Следващото му изпълнение бе песента „Последна серенада“ по музика на Паоло Тости.

Ева Чумаченко, възпитаничка на НМУ „Л. Пипков“, лауреат на Националния музикален конкурс „Светослав Обретенов“ и конкурса за изпълнение на българска музикална творба изпълни на Виола „Севдана“ на Георги Златев -Черкин.

Михаил изпълни „О  sole mio“, Panis angelicia“ и „Не ме забравяй“.   След музикалните послания последва танца „Никога не се отказвай“, изпълнен от танцьорите Мариела Влахова и Юлиан Найденов.

Музикално поетичната вечер завърши с „Думи в сребърна кутия“: „“ Когато съм луна „,“ Защо ми е моето утре „и изпълнението на “ Хубава си моя горо „ (българска народна песен по текст на Любен Каравелов) и “ За теб България „ по музика на Тончо Русев и текст Михаил Белчев.

Възрастните хора са хора със златни сърца.  Възрастните хора не спират да работят – помагат на своите деца, водят внуците на училище, учат с тях и ей така помежду другото успяват да почистят къщата и приготвят неповторимо вкусна гозба. Възпитани с други ценности, хората в златна възраст са винаги готови да помогнат, да споделят опит и дадат безценен съвет. Безвъзмездно и с удоволствие.

На 1-ви октомври те посрещат своя празник. Първи октомври се отбелязва като Международен ден на възрастните хора. Празникът е учреден с решение на Общото събрание на ООН през 1990 година. Целта е да се повиши вниманието към проблемите на възрастните хора и да се отдаде почит към техния принос за обществото.

Освен деня на възрастните хора, 1-ви октомври е и Деня на музиката.  Празнува се от далечната 1975 г., когато  Международния съвет по музика към ЮНЕСКО във Франция го определя за Ден на музиката. Днес той се чества в над 120 страни. Това е ден, който трябва да напомни за мястото на музиката в живота на хората и ролята й за духовното ни извисяване.
На тази дата църквата чества паметта на двама изключителни църковни песнописци – св . Йоан Кукузел и св. Роман Сладкопевец. През 1980 г., по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, денят 1 октомври е обявен и за Празник на българските певци и музиканти.

Народно читалище „Хр. Смирненски“ отбеляза денят на възрастните хора с концерта „Възрастта не е порок“, с подкрепата на община „Красно село“.  на На 4-ти ви октомври в препълнената зала  зала 3 на  общинския културен институт „Красно село“ (по-известен като „Ритуална зала“),  Вокална Група хавайски звуци бяха част от концерта.

Може да гледате видео от събитиети или да разгледате галерията със снимки: