На днешния ден честваме Националния празник на Република България – 3-ти март. Това е свещена дата за нашия народ, тъй като на този ден се навършват 143 години от Освобождението на страната ни от османско иго. За България датата 3-ти март е синоним на святата дума Свобода. На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, с който отбелязваме края на една освободителна война. Тази война за нас, българите, е символ на успешните национални борби, символ на мечтите за свобода, символ на националното ни достойнство. Краят на тази война е ново начало за нашия народ. Датата 3-ти март отбелязва възкресението на българския народ, който близо 500 години няма политическа и духовна свобода. На днешния ден е поставено началото на новата България, която се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, където се преплитат интересите на Великите сили.
В този тържествен ден ние сме горди, че сме потомци на славен и борбен народ, който цени своята история и не забравя своите герои. Прекланяме се пред подвига на всички знайни и незнайни борци за свобода, които с любов към родината, с непреклонен български дух и с огромна саможертва извоюваха свободата ни!
Трети март е доказателството, че хилядите жертви от Априлското въстание и от Руско-турската освободителна война не са били напразни, че хилядите доброволци са дали живота си в името на нещо свято – в името на България!
Нашите деца и внуци трябва да познават историята на своята Родина. Нека ги научим да пазят и ценят спомена за славните български бойци и революционери. Нека бъдем достойни за славата, която ни завещаха нашите предци! Да бъдем истински българи! Да сведем чела в знак на признателност пред хилядите жертви, които пожертваха живота си по пътя към победата! Нека засвидетелстваме своята синовна почит и уважение в името на силна и щастлива България!
Вечна слава на всички безсмъртни и велики герои и дълбок поклон пред светлата им памет!
Нека да си пожелаем мир и по-добро бъдеще за нашите деца!
Българската мартеницата е един от най-древните и най-интересни символи. На 1-ви март, когато сложим мартеница, инстинктивно усещаме, че този ритуал носи магическа сила да предпазва. Традиция от миналото, носеща такъв заряд, че оцелява и днес.
Произходът и значението на мартеницата от дълго време карат изследователите да спорят. Според някои първата мартеница се е появила по време на царуването на Калоян, според други категорично е свързана с хан Аспарух. Трети пък отиват още по-далеч и настояват, че най-старата мартеница е от земите на Иран. Всички тези твърдения обаче не са подкрепени със солидни аргументи.
Българският етнограф Михаил Арнаудов пише: “Първи март е в ранното начало на лятото. Затова, както на други подобни дати, селянинът гадае за предстоящия период време и прибягва до магии за предпазване от злото и осигуряване на полския и домашния труд. Мартениците, които децата и младите хора си турят на ръката, и огьовете, които се палят, са средство за прогонване на зловредните сили”.
Друг изследовател – Николай Колев – вярва в предпазната функция и особеното значение на червения и белия цвят: “Червеният цвят е използван не само поради естетически, но и поради причини от магически характер — в народните вярвания червеният цвят отблъсква злото. Белият и червеният цвят се използуват като контрастиращи цветове”. Мнението му е подкрепено от факта, че и червеният, и белият цвят са широко използвани в българската народна носия и шевици.
В свое проучване проф. Иваничка Георгиева (изтъкната българска етноложка, историчка и дългогодишна преподавателка в Софийския университет) обръща специално внимание на материала, от който в миналото мартениците са правени:
“…В българските обредни практики вълната заема голямо място. Младоженците влизат в новия си дом по бял вълнен плат (аба) или по бял и червен вълнен конец (марша)… C вълна украсяват и сватбеното дръвце в Родопите. Общоиз вестен у нас е обичаят на 1 март да се връзват за здраве мартеници — усукан бял и червен вълнен конец.
Против уроки се кади вълна и се носи червена вълна…В кръга на изброените обичаи се вижда, че вълната притежава определена функционална натовареност. Преди всичко тя е апотропей — като такава тя е при родилните и други обичаи, където пропъжда зли сили… Вълната принадлежи към земята, тя е свързана с хтоничните сили. Намира се в подножието на световното дърво. Тя осъществява връзката с подземния свят, откъдето е и магическата й сила да носи плодовитост, каквато функция изпълнява при сватбените обичаи…“
Изкуствоведът Ваня Лозанова, която също вижда в мартеницата предмет с апотропейно, магическо предпазно значение, настоява, че произходът на този особен предмет трябва да се търси в далечното минало:
“В най-общи линии усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство. И до днес в традиционната балканска култура усуканите бяла и червена нишка в първомартенската обредност са магически жест, който търси въздействие върху плодородието…
Един от основните елементи на мартеницата е усукването на (вълнена) прежда: „непревъртен конец не е мартеница“. Информаторите съобщават и за едноцветни мартеници, направени само от бяла естествена или само от боядисана в червено вълна..
…Усукването на белите и червени нишки, носят кодираната символика на плодородието, на съчетаването на противоположностите в творящо единоначалие, когато природата се събужда и се възражда в мистерията на пролетния цъфтеж. Мнозина са убедени, че мартеницата е чисто българска традиция, но някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”
Проф. Ваня Лозанова добавя и други интересни подробности: “Инициацията на мистите в Самотракийските мистерии особено място заема жестът на опасване на долната част на тялото на посветения с пурпурна лента – цветът на Великата богиня (Pausan., IX, 25.5). Близка е асоциацията с червеното сватбено було на българката – знак за прехода ѝ от статуса на девойката към този на съпруга и майка. Преходът от зимата към лятото отбелязват и игрите на кукерите, в чието облекло червеният пояс може би внушава един отдавна забравен и ирационален семиозис на обредна практика с подчертано амбивалентни функции, за който си припомняме само в първия ден на месец март. И до днес се вярва, че червеният цвят в декорацията на сурвачката има апотропейно (талисман, амулет, който предпазва) въздействие.”
Проф. Лозанова настоява в тълкуването си относно особеното значение на червения цвят. Още в зората на човешката цивилизация червеният цвят е считан за нещо свещено и имащо магическа, предпазна сила.
Изтъкнатият историк – траколог проф. Александър Фол говори за прилики между древни храмове от нашите земи и постройките от Делфи. Споменава тракийски жреци в светилището на Делфи, и дава важното пояснение, че в Делфи е едно от най-ранните трако-пеласгийски светилища. Той прави връзка между българските народни обреди и древния начин на пророкуване в Делфи намира Иван Венедиков, който посочва дори паралела между червеното було на гадаещата българска булка и червеното було на древните жрици – “Медното Гумно на Прабългарите”.
Със сигурност предците ни са започнали да ползват мартеницата като магически символ доста преди южните ни съседи да направят това. Трудно е да се каже обаче кога точно е възникнал обичаят да се преплитат бели и червени вълнени конци. На наша територия червената охра се ползва като апотропей (предпазно средство) от незапомнени времена.
Докато проф. Николай Колев смята, че белият цвят cе добавя за контраст, то проф. Ваня Лозанова има по-различно виждане. Тя смята, че “усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство.”
Поради съжителството си с древните гърци, дедите ни, обитаващи Южните Балкани, са предали на тези хора своя обичай да се правят мартеници. Напълно е възможно оригиналната дума за мартеница да е била ерина-вълна, червено-бяла вълна. Все пак мартеница идва от името на месец март, а това име е латинско по произход – Martius. То е проникнало и се е наложило сред древното балканско население едва след I век когато легионите на Рим окупират страната ни за повече от половин хилядолетие.
Името на магическия обект може да е променено, но традицията за направата му не се е изгубила, това е важното. Способността на дедите ни да пазят обичаите си живи, свидетелства за необикновената духовна сила на народа ни, за предаността и любовта към родната култура.
Направата и носенето на мартеница не просто обогатяват духовния ни свят, но се явяват и като мост във времето – нашата връзка с предците. Мартеницата е вяра в доброто, положителното, надеждата за по-добро бъдеще.
Дедите ни са вярвали в особените символи, но не са оставяли съдбата си само в ръцете на първичната магия. За да получиш добро, трябва да се трудиш, да правиш добро, а и да го пазиш.
