На 28 Октомври, петък в ОКИ -Дом на култура „Красно село“ се проведe концерт на вокална група „Северняшки ритми“ по повод 1-ви ноември – Денят на народните будители.
Денят на народните будители е празник за делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители, стремеж към образование и книжовност.
Отбелязва се всяка година на 1 ноември и е официален празник в Република България.
Концертът бе част от инициативата :“160 години читалищно дело в България“ . Участваха-НЧ „Хр. Смирненски -1945“ , НЧ „Райко Алексиев – 1947“,НЧ „Бели брези – 2005“-гр.София – Район „Красно село“, НЧ „Пробуда – 1990“ – гр. Плевен, читалището в с. Крушовица, обл. Плевен, ОКИ Дом на културата „Искър“, БЧК.
Публиката се изправи на крака при изпълнението на „Химн на народните будители“ от хор „Сияние“ към НЧ „Райко Алексиев“ по текст и музика Д. Христов. Следваха изпълнения на „Хубава си татковино“ по текст на П. Р. Славейков и музика на Ем. Манолов, „Ний, българи сме“ по мотиви на „Рапсодия Вардар“ на Панчо Владигеров, хор из операта „Набуко“ на Джузепе Верди, хор из „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана.
Концертът продължи с изпълнение на „ЖВГ “ Северняшки ритми“ при НЧ “ Пробуда – 1990″ и Клуб на хората с увреждания и пенсионера, ул. “ Гренадирска“ 34 Б – гр. Плевен (худ. ръководител – Надка Томова, корепетитор – Емилия Кръстева) и вокална група към НЧ “ Развитие – 1907″ – с. Крушовица (худ. ръководител – Надка Томова), Вокална група “ Пей сърце“ към Съюзната организация на слепите – гр. Плевен (худ. ръководител и корепетитор – Богомил Мицев.)
Повече за денят на народните будители:
Патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец), става първи ноември по новия календар). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
Прокламацията на Деня:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
източник: Уикипедия България