На 18.09.2018 г. НЧ ‘Хр. Смирненски – 1945″ организира празничен концерт по случай 120 г. от рождението на поета Хр. Смирненски (1898-1923) и Празника на София.
Повече от век непреходната поезия на Смиренски събира негови последователи, които всеки път се прекланят пред литературния му гений.
В концертната програма взеха учaстие Вокална група „Приятели на песента“, Мария Колева, Кирил Атанасов, Мария Стойнова и Станислав Петров – Стенли от Smile Again – художествени ръководители на състави към читалището.
Сърдечно благодарим на колегите, които се включиха в нашия празник:
- Литературен клуб за поезия и музика „Света София – Вяра, Надежда, Любов“ от НЧ „Райко Алексиев – 1947“:
- НЧ „Пейо Крачолов Яворов -1920“:
- Литературен клуб „Пегас“. Владимир Илиев представи пред публиката непреходната поезия на Смирненски:
- НЧ „Христо Смирненски -1946“ :
- Поетесата Петя Йотова
За празничния дух на събитието допринесе водещата – актрисата Галя Асенова –
организатор културни дейности към НЧ „Хр. Смирненски – 1946“
В чест на празника и кръглата годишнина от рождението патрона ни, читалището изготви поздравителен плакат, в който бяха отразени 41 читалища в България, носещи неговото име, както и регионалните библиотеки на градовете Плевен и Хасково.
Водещата Галя Асенова с нескрито възхищение прочете стихотворението „Реквием за Христо“ на поета Иван Ненков.
РЕКВИЕМ ЗА ХРИСТО
И гостенката жълта се завърна
след сто години в столичния град.
И братчетата на Гаврош ги зърнах –
лепило дишат на един площад.
Усмихваше се малката цветарка.
Аз онемявах, щом край нея мина…
След време някой я завлече в парка,
а после я продадоха в чужбина.
По стълбата… Не съм и предполагал
за тази стълба: страх, лъжи, убийства…
А горе, на върха – ухилен Дявол,
охранен депутат, агент, министър!
Купуват се души – за милиони.
Тъмнее нещо светлата ни ера.
Червените доскоро ескадрони
се осъзнаха – посиняха вчера…
Май време е за нашата награда:
Поредно робство. И живот – за срам…
От стълбата не става барикада.
В България не се роди Йохан.
Докато дремем, Дяволът се сети –
учебниците детски подмени…
В тях няма място за добри поети –
те сеят бури в мирните ни дни!
Към Витоша, под мишница с букварче
си тръгва Христо – днес неканен гост…
Но той е жив! Той пак е жив, макар че
живя по-кратко даже от Христос.