НЧ „Христо Смирненски 1945“ организира ден на отворените врати за децата, които обичат да рисуват, моделират и създават с ръце и сърце.
-/-
Нана Райчева ще им покаже тайните на живописта и приложните изкуства.
-/-
Детското ателие очаква малките творци на 17.10.2020 г. /събота/
от 10.00ч. в „Работилницата“ на читалището:
гр. София ж.к. Лагера бл. 20
ВХОД СВОБОДЕН
На 25 и 26 ноември 2017 г., Вокална група „Хавайски звуци“ към НЧ „Хр. Смирненски 1945“ ще вземе участие в ХІІ 12-ия национален преглед на художествената самодейност на пенсионерските и читалищните колективи „ДА СЪХРАНИМ БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР С ПЕСНИ И ТАНЦИ”,
организиран от Съюза на пенсионерите -2004.
Организатори на националния преглед са Съюзът на пенсионерите – 2004, Съюзът на читалищата в България, в. „Минаха години”, в. „Трета възраст“ , в. „Златна възраст“, в. „Над 55“, в. „Втора Младост“
Програма:
Място на провеждане – салона на „Позитано“ №20. София
Първи ден – 9.00ч. /събота/
Откриване от Председателя на Съюз на пенсионерите – 2004 г-н Валентина Николова и с химна на Р.България изпълнен от детски хор.
Представяне на журито и водещите
Втори ден – 9.00ч./събота/
Откриване от водещите по програмата за деня
Закриване в 17ч. от Председателя на СП-2004 В. Николова
На 9-ти февруари, в „ОКИ – Дом на културата, Красно село“ ще се проведе празник на любовта и виното. Участие ще вземат ВИГ „Хавайски звуци“ от НЧ „Христо Смирненски – 1945г.“ Концертът е по случай 14-ти февруари празника на виното – „Трифон Зарезан“ и празника на любовта – „Свети Валентин“
Денят на лозаря – Трифон Зарезан е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича насаджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
Свети Валентин е празник, който се празнува на 14 февруари от Римокатолическата и Англиканската църква. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов презСредновековието. На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки. През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце. Празненствата започват цяла седмица преди денят на влюбените, като всеки ден е почетен различно:
Генералната асамблея на ООН обявява 3 декември за международен ден на хората с увреждания през далечната 1992 г. Целта е политиците, институциите и обществото да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпът до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда.
