Категория: Любопитно

58 г. от рождението на Петя Дубарова

kdecheva
Портрет на Петя от художника Георги Златанов от 1986 г. – сн. музей „Петя Дубарова“

Петя Дубарова е родена в Бургас на 25.04.1962 г. Родителите ѝ са прогимназиалната учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Петя започва да пише стихове още от съвсем малка. Публикувани нейни стихотворения откриваме в периодичните издание на в-к „Народна младеж“, в-к Септемврийче“ и списанията „Родна реч“ и „Младеж“.

Петя обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява.

По време на участието си във филма „Трампа“ на режисьора Г. Дюлгеров Петя среща швед на име Пер, който се превръща в единствената ѝ любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Петя го преживява много тежко. Чувствителната ѝ натура не може да приеме разочарованието и постепенно я обземат отчаяние и тъмни мисли. На 4 декември 1979 г. Петя се самоубива на 17 г. в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:

„Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА“

Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.

Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 г., а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.

В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:

„„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо… Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“; „Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета…“; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…“; „Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.““

На 5.11. 2010 г. в Морската градина в Бургас се открива паметник в нейна чест. Дело е на скулптора Радостин Дамасков и на архитект Владимир Милков.

По нейни стихове са създадени естрадни песни, изпълнявани от популярни български изпълнители.

Ваня Костова – „Звезди от моята нощ“, музика Ваня Костова, 1998 г.
Домино – „Нощ над града“, музика Тончо Русев, аранжимент Красимир Гюлмезов, 1994 г.
Дует Ритон – „Лятото“, музика Тончо Русев, аранжимент Иван Кутиков, Алекс Нушев, 1985 г.
Жан Мар – „Спомени“, музика Жан Мар, аранжимент Теодор Янков, Наско Копчев, Иван Христов, 2015 г.
Кичка Бодурова – „Лунапарк“, музика Тончо Русев, 1986 г.
Нели Рангелова – „Сбогом, лято“, музика Тончо Русев, аранжимент Александър Бръзицов, 1986 г.
Петя Буюклиева – „Радостта като сълза“, музика Тончо Русев, аранжимент Константин Цеков
Петя Буюклиева и Георги Христов – „Пролет“, музика Тончо Русев
Росица Борджиева – „Зимна ваканция“, музика Тончо Русев, 1985 г.
Росица Кирилова – „Доброта“, музика Тончо Русев, аранжименти Владимир Джамбазов, Пламен Велинов, 1986 г.

144 г. от Априлското въстание

kdecheva

Нa 20 април 144 гoдини eднa пукнaлa пушкa в Кoпривщицa пocтaвя нaчaлoтo нa Aприлcкoтo въcтaниe. Прeдният дeн прeдaтeлcтвo изяcнявa нa турцитe мaлкa чacт oт мaщaбитe нa гoтвeнoтo въcтaниe. Тe изпрaщaт дeceтинa зaптии дa aрecтувaт cъзaклятницитe, кaктo cи миcлят, caмo oт пoдбaлкaнcкoтo грaдчe Кoпривщицa. Мecтният прeдceдaтeл нa кoмитeтa Тoдoр Кaблeшкoв уcпявa дa ce изплъзнe и cъбирa вcички cвoи cърaтници, въoръжeни и oблeчeни в чeтничecки унифoрми. Зaпoвядвa дa ce бият кaмбaнитe и c пeтнaйceтинa чoвeкa прeвзeмa турcкия кoнaк. Aприлcкoтo въcтaниe е замислено в гр. Гюргево, есента на предишната година зaпoчвa дa зaceдaвa Гюргeвcкият рeвoлюциoнeн кoмитeт начело със Cтeфaн Cтaмбoлoв. В cъcтaвa му влизaт oщe Пaнaйoт Вoлoв, Никoлa Oбрeтeнoв, Гeoрги Бeнкoвcки и други. Зa мнoгo крaтък пeриoд e изгoтвeн и плaнът зa дeйcтвиe, cпoрeд кoйтo бългaрcкитe зeми ce рaздeлят нa пeт рeвoлюциoнни oкръгa – Търнoвcки ( c aпocтoл Cтeфaн Cтaмбoлoв), Cливeнcки (c aпocтoл Илaриoн Дрaгocтинoв), Плoвдивcки (c aпocтoл Пaнaйoт Вoлoв) и Врaчaнcки (c aпocтoл Cтoян Зaимoв). Прeдвидeният пeти, Coфийcки oкръг, ocтaвa caмo в cфeрaтa нa прикaзкитe. Зaceдaвaщитe ce oбeдинявaт oкoлo три дaти зa избухвaнe нa въcтaниeтo – 11 aприл, 1 мaй и 11 мaй. Тaкa, cлeд кaтo ca утoчнeни гoлямa чacт oт дeтaйлитe oкoлo бъдeщoтo въcтaниe, учacтницитe в Гюргeвcкия рeвoлюциoнeн кoмитeт ce прeхвърлят в Бългaрия, зa дa зaпoчнaт иcтинcкaтa пoдгoтoвкa нa бунтa. Бeнкoвcки cъздaвa кoнeн oтряд, ocтaнaл в иcтoриятa кaтo „Хвъркoвaтaтa чeтa“, c кoйтo зaпoчвa дa oбикaля близкитe ceлa, зa дa ги вдигa нa oръжиe. В рeзултaт мнoгoхилядни oрди бaшибoзук и рeдoвнa турcкa aрмия плъзвaт cрeщу въcтaницитe. Caмo зa някoлкo дни вcички въcтaнaли нaceлeни мecтa в рaйoнa нa Cрeднoгoриeтo (Cтрeлa, Клиcурa, Кoпривщицa, Пaнaгюрищe) ca пoтoпeни в кръв, a тaзи cъдбa oчaквa и пo-къcнo въcтaнaлитe Бaтaк, Пeрущицa и Брaцигoвo.

Aприлcкoтo въcтaниe е жестоко потушени и cлeд ceбe cи 30 000 жeртви, 80 oпoжaрeни и 200 нaпълнo унищoжeни ceлa. Въпреко неуспеха си то е своеобразен връх на национално освободителното ни движение. Априлското въстание остава в българската история като най-значимото събитие, повдигнало духа на народа и копнежа му за свобода .Отзвукът в Европа за зверското му потушаване води до Руско-турската война от 1877-1878г.България възкръсва на картата на Европа и не трябва да забравяме подвига и делото на хайдутите, четниците, опълченците. Свободата не ни е дадена даром, тя е заплатена с кръвта на поколения българи. И какъвто и да е прочита на историята, литературните страници пазят истините, неподвластни на времето. Ето най-популярните заглавия, свързани с темата на Априлското въстание:

                               Ако не сте прочели до сега, препоръчваме ви още две художествени творби, чиито сюжети са свързани с Априлското въстание:

Единственият роман на Георги Божинов, забравеният шедьовър за Априлското въстание „Калуня-каля“, излиза през далечната 1988 г.

Романът пресъздава смутното време в Родопите преди, по време и след Априлското въстание.  Георги Божинов избира необичайна гледна точка – тази на българите-мохамедани. Главният герой – богатият ага Калуньо, против волята си е въвлечен в потушаването на въстанието и унищожаването на българските селища – макар и имената на топонимите да са променени, очевидно се визира Баташкото клане. Потресен от видяното, той се опитва посвоему да възстанови справедливостта. Обаче опитите насила да вършиш добро, не водят към по-добро.  Романът е изграден от две части – първата обхваща мирното време преди бунтовете и потушаването им, както и взаимоотношенията в триъгълника Калуньо – жена му Гюла и каракачанката (чръноовчарката) Костанда. Втората част представя личната война за справедливост на Калуньо след кървавите събития и новият триъгълник на взаимоотношения, изграден между Калуньо и спасените от него български деца Нано и Малката (Ленке).

                           Другият роман е „Цената на златото“ – е определяна от публиката и критиката като Новият образ на Априлското въстание. Превеждана на много езици, тя носи и голяма международна слава на автора си. Романът „Завръщане“ (1976) продължава сюжета и темата човек и история от „Цената на златото“. След 14 години писателят публикува и трета част -романа „Досиетата“ (1990), който доразвива разказа за съдбата на Хадживраневия род след злощастните събития от април 1876 и живота на следосвобожденска България от първите две части.През 1997 г. в Солун – европейската столица на културата за годината, на Генчо Стоев е присъдена първата голяма Общобалканска награда за български писател за романа му „Цената на златото“.

Страстната седмица- вярвания и обичаи

kdecheva

   Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича “Велика” или “Страстна седмица”, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот и символ на духовното пречистване и смирение на човека.

Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден. По време на Страстната седмица постите навлизат в своя най-строг период. Консумират се предимно плодове, чай, хляб и вода, като църковните канони повеляват последните три дни да се изкарат само на хляб и вода.

                   Велики понеделник

               Вярвания: Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм.

Намира го пълен с търговци и ги изгонва, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

            Обичаи и традиции: От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом.

                           Велики вторник

Вярвания: В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбрали, че Той говори за тях, поискали да го заловят, но се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.

Обичаи и традиции: Според църковния обичай това е ден на поучения и последни нравствени наставления.

            

           Велика сряда

Вярвания: Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното мирo.

Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Обичаи и традиции: На този ден на жените им е забранено да вършат всякаква домакинска работа (чистене, пране, шиене, готвене и т.н).

Велики четвъртък

Вярвания: Произнесена е смъртната присъда на Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Той е разпнат.

Обичаи и традиции: Отреден е за обредното боядисване на яйцата, като първите винаги са червени.Първото боядисано яйце се поставя пред иконата вкъщи и се пази до следващия Велики четвъртък, а след това се хвърля в течаща вода.

Разпети петък

Вярвания: Денят на великите страдания на Иисус, наричан още Велики петък или Разпети петък. Христос приема смирено съдбата си да бъде унижаван и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпнат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки, като страданията му донасят слънчево затъмнение и земетресение.

Обичаи и традиции: В деня, в който е бил разпнат Исус Христос, не се върши никаква работа, защото се смята, че ако хората не спазват тази повеля, ще бъдат сполетени от нещастие.

Строго са забранени песните и веселбите. По време на Разпети петък постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие дори вода.

Велика събота

Вярвания: Ден на погребението на Иисус Христос и на оплакването Му от майка Му Света Богородица и от жени, носещи миро. Тогава гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (случва се вечерта в петъчния ден).

Обичаи и традиции: На този ден има обичай жените да посещават гробищата, за да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. До обяд се разрешава домакинската работа, която по-нататък през деня се забранява напълно. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисват яйцата за Великден. Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: „Христос воскресе”, на което богомолците отговарят: „Во истина воскресе”.

Великден

Приключват страданията на Христос (Страстите Христови). Това е последният (неделен) ден от Страстната седмица, наречен още Светлото Възкресение.

Неделният ден е „започнал“ от залез слънце на съботния ден. След полунощ в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и да вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкресъл. Великден е ден за радост.Семействата се събират на празнична трапеза,разменят се яйца и козунаци.Хората се поздравяват с :“Христос Воскресе!“ и отговор: „Воистина воскресе!“

„Пипи дългото чорапче“ става на 75 години

kdecheva

„Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета – Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.“ Така създателката на най-известния детски роман в света – Астрид Линдгрен, представя рожбата си. Рожба, която през 2020 г. става на 75 г. Неповторим образ на любима героиня, която никой не си представя като възрастна. Астрид Линдгрен дарява детство, изпълнено с вълнения и доброта, на милиони деца.

  „Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана нейна книга. Самата история за Пипи Линдгрен създава през 1941 г. Личността на героинята е измислена от дъщерята на Астрид – Карин. На 7 г. Карин се разболява и майка ѝ остава вкъщи да я гледа. Карин моли майка си да ѝ разкаже историята за Пипи Дългото чорапче – персонаж, който самата тя току-що си е измислила. Астрид откликва на молбата и така започва невероятната история на Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.

Три години по-късно, през 1944 г., Астрид изпраща ръкописа на издателство „Бониер“, които го отхвърлят. Издателство „Рабен & Сьогрен“ обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга – „Пипи Дългото чорапче“. По книгата са създадени множество филми.

            На български език книгата е издадена през 1968 г. и претърпява множество издания.

           Астрид Линдгрен има твърда и ясно изявена обществена позиция спрямо детското възпитание. Авторката е известна и с подкрепата на правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца. С дейността си допринася за формиране на граждански нагласи към обществено значими проблеми:

             70-те години на миналия век се славят с факта, че родителите смятали за нещо нормално да бият децата си с възпитателна цел. По време на целия си живот Астрид Линдгрен проповядвала колко е фатално домашното насилие за формирането на здрава личност. През 1978 г. писателката държи известното си слово „Никога повече насилие“ във Франкфурт на Майн, а на следващата година в Швеция е приет закон за забрана на физически наказания върху децата.

Събрахме 6 незабравими цитата на Пипи:

1. Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи. – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?“

2. „Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“

3. „Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата ти цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“

4. „Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено ако сами си го определят.“

5. „– Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: „Страдате ли от лунички?“ – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“

6. „– Защо държиш кон на верандата си? – попита Томи. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни.
– Хм – отговори замислено Пипи. – В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта.“

През 2002 г. шведското правителство учредява Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен“ за детска и младежка литература. Наградата, която се присъжда, е 5 милиона шведски крони (около 900 000 лв.)

Леворъките или защо са толкова интересни?

kdecheva

Знаете ли кое е общото между  Луи XVI, Наполеон Бонапарт, Юлий Цезар, Карл Велики, Рамзес Втори, Тиберий, Махатма Ганди, кралица Виктория, Барак Обама, Бил Клинтън и Джордж Буш-старши, Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън, Джон Кенеди и Роналд Рейгън, Аристотел и Ницше, Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Никола Тесла, Сергей Рахманинов, Луис Карол и Ханс Кристиан Андерсен, Бил Гейтс, Анджелина Джоли и Робърт Де Ниро.

Фактът лявата им ръка е била доминираща. При по-обстойно вглеждане в света се откриват доста интересни факти за леворъките хора. Ето някои от тях:

Твърди се че между 10% и 13% от жителите на света са леворъки.

Има повече леворъки мъже от леворъки жени.

Най-много леворъки има в Холандия.

Около 1/3 от близнаците са леворъки.

Леворъките боксьори имат предимство на ринга заради позицията на водещата им ръка, която става дясната.

Някои от леворъките хора използват дясното полукълбо при говорене, други лявото а трети и двете, докато десноръките използват 95% от дясното полукълбо, когато говорят.

Мозъкът на деснорък е по-специализиран, като точна порция от мозъка е предназначена за определено действие. При леворъките тази специлизация е много по-малка. Левичарите се възстановяват от удари по-бързо от десничарите, тъй като левичарския мозък не се разделя толкова и не си специализира способностите.

Изборът за доминиращата ръка НЕ СЕ предава по наследство. Ако и двамата родители са леворъки шансът и детето да е е само 26%


7-ми АПРИЛ – СВЕТОВЕН ДЕН НА ЗДРАВЕТО И ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА РАБОТЕЩИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО!

kdecheva

На 7-ми април 1948 г. влиза в сила уставът на Световната здравна организация. Две години по-късно датата започва да се отбелязва като Световен ден на здравето, а от 1964 г е и официален празник на здравния работник.

В контекста на пандемичното начало на 2020г. хората осъзнаха, че здравният работник трябва да бъде поставен на пиедестал. Той е този който спасява човешки животи, той е този, който се бори с видими и невидими врагове в името на здравето. Тази година е от особена важност глобалната здравна инициатива да отдаде дължимото на тези, които без страх спасяват човешки животи. Световната здравна организация в момента е тази, към която са насочени всички погледи. И всички по света стискат палци коронавирусът да бъде победен.

Нека изкажем своята признателност към труда на медицинските специалисти и подпомогнем тяхната борба с каквото можем. За начало да си останем вкъщи.

„Физика на тъгата“ с Нобелова награда за български писател

kdecheva

„Физика на тъгата“ е роман на българския писател, поет и драматург Георги Господинов. Издаден на български език декември 2011 г. и от тогава покорява световни литературни върхове. Преведена е на 12 езика, печели множество национални и европейски награди, по него е създаден едноименния анимационен филм на режисьорът и аниматор Теодор Ушев, а тази година авторът стана първият български писател носител на Нобелова награда за литература и …физика. Как се случи това? Ето малко история:

За първи път Нобелова награда за физика се връчва от Кралската шведска академия на науките през 1901-а. Получава я Рьонтген, на чието име са кръстени рентгеновите лъчи. През годините се присъжда на редица учени и изследователи със значителен принос в науката. Миналата година наградата е поделена от Джим Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело. Пийбълс за открития в космологията, а Майор и Кело за откриване на екзопланета.

Авторитетното жури на Нобеловите награди тази година реши да присъди наградата на българският писател Георги Господинов „заради приноса му в областта на автофикционалната физика”. Според журито „Господинов доказва, че и тъгата има маса. Чрез своя труд „Физика на тъгата” той допринася съществено за разбирането на характера на субатомните емоции.“


Церемонията по връчването на наградата ще се състои едновременно с издаването на книгата на Георги Господинов на шведски. Така той става първият българин, удостоен с Нобелова награда, като получава уникалния шанс да се превърне и в първия човек в света, който
има шанс да спечели ценния приз в две категории – физика и литература, с една и съща разработка.

100 г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АРТЪР ХЕЙЛИ

kdecheva


Артър Хейли е роден на 5.04.1920г. в Англия. След Втората световна война емигрира в Канада. Живее дълго и в САЩ.
Романите му са издадени в 200 милионен тираж и са преведени на 38 езика в над 40 страни по света. Интересът към тях е жив и сега.
Преди да започне да работи върху произведенията си писателят си води подробни бележки и събира достоверни факти и информация за професията и бранша, които описва в романите си. Така например, преди да напише романа „Хотел“, Хейли изчита цялата информация, посветена на хотелската индустрия, която успява да намери, стараейки се да предаде по-реалистично и автентично атмосферата в хотелиерския бранш.
През 1969 г. заминава за Бахамските острови, където остава до края на живота си. Умира през 2004г.

Представяме ви избрани цитати на Артър Хейли:

„Победителите ще станат губещи, ако не подкрепят губещите“.

„Американците виждат демокрацията като лек за всички злини – да се взима по 3 пъти на ден, като по лекарско предписание. За тях работи. Следователно – трябва да работи и за света. Това, което Америка наивно забравя е, че за да функционира демокрацията, населението трябва да има нещо лично, което си заслужава да се опази“.

„Никой човек не може да успее в пълна степен, ако не живее и на други места, освен където е роден. Това важи особено силно за писателя“.

„Обичах образованието и бих искал и сега да продължа да се уча“.

„Понякога си струва да отстояваме и принципите си, нали? Номерът е да знаеш точно кога и точно кои принципи!“

„Такава е човешката природа – ощетеният понася нещастието си по-лесно, когато знае, че и останалите страдат“.

„Забравянето е грешка , а грешка допускай само там , където с нея целиш нещо.“

„Хаосът е относително нещо. В живота ние се срещаме с него в най-различни проявления и така или иначе се приспособяваме.“

„Не е задължително да бъдеш религиозен човек, за да вярваш в нравствеността.“

„Усмивката може да прикрива предателство, а зад сърдечността е възможно да се скрива най-мерзкото неуважение.“

„Жените са склонни да се отнасят сериозно към това, което мъжете считат за случайни интриги.“

„Спорът е нещо добро, ако след това от него нещо се роди.“

4 април – международен ден на психолога

kdecheva

Психологията изучава умствените процеси и поведението на хора или животни и прилага на това знание в различни сфери, включително проблеми от ежедневния живот и лечение на психически заболявания.
Основни обекти на изследването ѝ са възприятията, познавателната способност, вниманието, емоциите, мотивацията, функционирането на главния мозък, психологията на личността, поведението и междуличностните отношения. В своите изследвания психолозите използват емпирични методи за определяне на причинните и корелационни връзки между различни психосоциални променливи. В допълнение или вместо емпиричните и дедуктивни методи, някои клинични психолози разчитат на интерпретация на символи и други индуктивни техники.
Макар че психологическото познание обикновено се използва за оценка и третиране на проблеми с психическото здраве, то служи и за разбиране и разрешаване на проблеми от много други области. Голямото мнозинство от психолозите работят в областта на клиничната, консултативната и училищната психология, но също и на индустриалната и организационна психология и други области,като възрастова, спортна, медицинска и юридическа психология.

Първото философско учение за душата възниква около 10 000 г. пр.н.е. Според него душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети. Така древните си обяснявали разликата между будния и заспалия човек, между живия и мъртвия. Духовете им давали добро обяснение за това, тъй като смятали, че те са всеобхватни и владеят всичко във Вселената.
Първата употреба на термина „психология“ е често приписвана на германския схоластичен философ Рудолф Гьокел и е публикувана за пръв път през 1590 година. Повече от шест десетилетия по-рано хърватският хуманитарист Марко Марулич използва термина в заглавието на творба, която впоследствие е загубена. Това вероятно не е първата употреба на термина, но е най-ранната документирана такава. Терминът не става популярен докато германския идеалистически философ Кристиян Волф (1679 – 1754) не го използва в своята Psychologia empirica and Psychologia rationalis (1732 – 1734).

През 1879 г. германецът Вилхелм Вунд, често определян като основоположник на експерименталната психология, създава първата в света психологична лаборатория в Лайпцигския университет. Основен метод на изследване в нея е интроспекцията или самонаблюдение. През 1904 г. двама от българските ученици на Вунд създават първата в България лаборатория по психология в Софийския униврситет „Св. Климент Охридски“.
През 1880 г. американският философ Уилям Джеймс публикува книгата си „Принципи на психологията“, в която очертава много от основните въпроси на психологията. Школата на Джеймс става известна като функционализъм и се занимава с ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда. Други учени с по-значителен принос към психологията на 19 век са германецът Херман Ебингхаус, пионер в експерименталните изследвания на паметта, който открива кривите на научаване и забравяне и руският физиолог Иван Павлов, който открива ролята на условните рефлекси в процеса на учене.
През 90-те години на 19 век австрийският невролог Зигмунд Фройд създава метод на психотерапия, известен като психоанализа. Разбиранията на Фройд за ума са базирани на интроспективните методи и интроспекцията и се фокусират главно в разрешаване на умствени проблеми и психопатология. Теориите на Фройд стават много известни, главно защото разглеждат теми като сексуалността и въздържанието от научна гледна точка. Тези теми били табу по онова време и Фройд ги поднася за свободно обсъждане в обществото. Въпреки че днес теориите на Фройд търпят силна критика и не се използват широко в съвременните психологични отдели, неговата идеи за приложението на психологията като медицинско лечение имат своята стойност.
Отчасти като реакция на съзнаваното и неосъзнаваното в психологията на Фройд и фокусирането му върху възстановяване на детските спомени, през първите десетилятия на 20 век възниква бихейвиоризмът. Създаден от психолози като Джон Уотсън и Едуард Толмен, бихейвиоризмът почива на изучаване на животинското поведение. Според бихейвиористите психологията трябва да е наука за поведението, за поведенческите актове, а не за ума и отхвърлят идеята, че умствени идеи като вярванията, желанията или целите трябва да се изучват научно. Бихейвиоризмът оказва голямо влияние в психологията през първата половина на 20 век.

Психологията описва и се опитва да обясни психиката – несъзнаваното, съзнанието, психичните явления (процеси, свойства и състояния), поведението и социалното поведение. Емпиричната психология е посветена главно на описване на човешкия опит и поведение. През последните 20 години психологията започна да изследва връзката между съзнанието и мозъка или нервната система. Все още не е ясен начинът, по който си взаимодействат: дали съзнанието определя състоянията на мозъка или състоянията на мозъка определят съзнанието, или и двете?

В народно читалище „Хр. Смирненски – 1945“ своите услуги предлага психолога Елена Кърпачева.

3 април – Обявяване на София за столица на България

kdecheva

                                         

        На 3 април 1879 година София е обявена за столица на независимата българска държава на заседание на Учредителното събрание в Търново.

        Идеята София да стане столица на новоосвободената държава е на проф. Марин Дринов. Този голям български учен, професор в Харковския университет, по време на Освободителната война е зачислен към канцеларията на началника за гражданско управление на окупираните български земи, княз Черказки. Ползвал се е и с личните симпатии на княз Дондуков, който се е вслушвал в неговите съвети.

        Мотивите на проф. Дринов са  няколко:  географското разположение на града – връзката на Европа с Азия , обширното софийско поле, което е предпоставка за разширяването на града, потенциала за икономически растеж.

         141-годишнина от обявяването на София за столица съвпада с въведено извънредно положение във връзка с COVID -19.

Използвайте времето си за принудително оставане вкъщи и научете нещо повече за София.Последвайте следните връзки:

Очаквайте скоро и други публикации,свързани с историята на столицата. Ако одобрявате нашата идея, оставете коментар.

Бъдете отговорни към здравето си! Останете вкъщи и четете!