„Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета – Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.“ Така създателката на най-известния детски роман в света – Астрид Линдгрен, представя рожбата си. Рожба, която през 2020 г. става на 75 г. Неповторим образ на любима героиня, която никой не си представя като възрастна. Астрид Линдгрен дарява детство, изпълнено с вълнения и доброта, на милиони деца.
„Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана нейна книга. Самата история за Пипи Линдгрен създава през 1941 г. Личността на героинята е измислена от дъщерята на Астрид – Карин. На 7 г. Карин се разболява и майка ѝ остава вкъщи да я гледа. Карин моли майка си да ѝ разкаже историята за Пипи Дългото чорапче – персонаж, който самата тя току-що си е измислила. Астрид откликва на молбата и така започва невероятната история на Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.
Три години по-късно, през 1944 г., Астрид изпраща ръкописа на издателство „Бониер“, които го отхвърлят. Издателство „Рабен & Сьогрен“ обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга – „Пипи Дългото чорапче“. По книгата са създадени множество филми.
На български език книгата е издадена през 1968 г. и претърпява множество издания.
Астрид Линдгрен има твърда и ясно изявена обществена позиция спрямо детското възпитание. Авторката е известна и с подкрепата на правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца. С дейността си допринася за формиране на граждански нагласи към обществено значими проблеми:
70-те години на миналия век се славят с факта, че родителите смятали за нещо нормално да бият децата си с възпитателна цел. По време на целия си живот Астрид Линдгрен проповядвала колко е фатално домашното насилие за формирането на здрава личност. През 1978 г. писателката държи известното си слово „Никога повече насилие“ във Франкфурт на Майн, а на следващата година в Швеция е приет закон за забрана на физически наказания върху децата.
Събрахме 6 незабравими цитата на Пипи:
1. Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи. – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?“
2. „Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“
3. „Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата ти цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“
4. „Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено ако сами си го определят.“
5. „– Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: „Страдате ли от лунички?“ – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“
6. „– Защо държиш кон на верандата си? – попита Томи. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни.
– Хм – отговори замислено Пипи. – В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта.“
През 2002 г. шведското правителство учредява Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен“ за детска и младежка литература. Наградата, която се присъжда, е 5 милиона шведски крони (около 900 000 лв.)