БЪЛГАРСКОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ТРАГЕДИЯТА „ТИТАНИК“

      

         Потъването на „Титаник“ през 1912 г. на 14 срещу 15 април , е една от най-големите трагедии в мореплаването. Не само защото на борда е имало редица знаменитости и са загинали 1514 души. Корабът, който потъва до крайбрежието на Нюфандленд по време на първото си пътуване към Ню Йорк Сити, е бил постижение на индустрията за луксозни пътувания по онова време. Това е и причината толкова много известни личности да искат да пътуват с кораба. Сред най-известните пътници били моден топ дизайнер, известна британска контеса и един от най-богатите хора в света. Повечето знаменитости пътували в първа класа.

            В  началото на миналия век хиляди българи поемат дългия път към Съединените щати. В България съществуват специални агенции, които набират сред селяните миньори, ж.п. строителни работници и т.н. за нуждаещата се от работна ръка в Северна Америка. Това са млади хора от цялата страна, но преди всичко от планинските райони, където липсва достатъчно земя за прехрана. Въпреки скромния си произход и образование, мнозина от тях все пак постигат „американската мечта“, благодарение на селската си упоритост, здравомислие и изобретателност.

           При потъването на „Титаник“ сред намиращите се на борда 2228 души е имало поне 50 българи. Болезненият спомен за тяхната трагедия е жив и до днес у потомците им в страната. Според изплатените от „Лойд“ обезщетения загиналите при катастрофата българи са 38. Някои изследвачи обаче смятат, че броят на жертвите е по-голям. Така например върху паметника на загиналите от село Гумощник край град Троян са издълбани имена на 8 местни жители, за които се твърди, че не фигурират в списъците на „Лойд“. Предполага се, че спасилите се българи са към 15, като повечето от тях остават завинаги в Америка.Други са се завърнали и са участвали като доброволци в Балканската и Междусъюзническата война. И едните, и другите, имат живи потомци и роднини в някои села от Тетевенско, Троянско, Луковитско и Плевенско (Централна северна България). 

            Името на български емигрант  е свързано със  създаването на едноименния суперфилм. Това е скулпторът Валентин Василев, преселил се в САЩ през 1994 г. Той е конструкторът на 13-метровия макет на „Титаник“, както и съавтор на двата бутафорни айсберга, използвани в суперпродукцията. Както е известно, специалните ефекти във филма бяха отличени с отделен „Оскар“. 

Ето малко известни факти за Титаник :

  • Цената за първа класа в луксозна каюта била 4350 долара; втора – 1750 долара, трета – 30 долара за място.
  • „Титаник“ потънал 2 часа и 40 минути след сблъсъка с айсберга.
  • Времето от забелязването на айсберга до удара е малко над 30 секунди.
  • Товарът на кораба е възлизал на 900 тона.
  • Меден месец на кораба празнували 13 двойки
  • 14 години по-рано през 1898 г. английският писател Морган Робъртсън написал книгата „Futility“ (заглавието е превеждано като„Напразно”, „Безсмислено” или „Безсилие”, бел. ред.), която разказва за „Титан“ – най-големият кораб строен някога. Той се сблъсква с айсберг и потъва в студена априлска нощ. „Титаник“ и „Титан“ имат подобен дизайн и са определяни като „непотъващи“ преди пътуването.
  • Сред оцелелите след трагичното събитие са две кучета.
  • Дължината на „Титаник“ е приблизително колкото височината на „Емпайър Стейт билдинг“ в Ню Йорк.
  • На борда не е имало нито една котка. Често се случвало да вземат котки на корабите, защото се смятало, че носят късмет. Освен това те се справяли лесно с гризачите.
  • На кораба не е имало каюта с номер 13. Тази мярка често се е вземала, за да не донесе числото лош късмет.
  • пътници са пътували под фалшиви имена. Един от тях използвал фалшива самоличност, за да се добере до първа класа при положение, че имал билет за втора. Друг пък бил отвлякъл детето си и затова не можел да използва истинското си име
  • официално на борда имало 38 българи, като реалният им брой е около 50